Щурците - Конникът Кой препуска диво в нощта, слял се с коня си в безумен устрем, сякаш гони края на света свил до болка немите си устни? Чуй камшика как свисти и разсича с ярост тишината Коннико, какво ли търсиш ти, че летиш към края на земята? Няма да се спреш за миг едва, няма към какво да се завръщаш. - Устремът е моята съдба, рискът е печалната ми същност. Хората в спокойни нощи спят в тихите си сънища. Мен ме гони лудият ми път през нощта нагоре към звездите. Хората... не бягам аз от тях. Зная - просто нямам вече време нерви, думи, помисли и страх - аз от тях изплетох своето стреме. И летя към моя хоризонт и летя към кулите от пясък. Миналото си смених за кон и за мен избора е ясен. Кой препуска диво в нощта? Аз препускам диво в нощта!