Първом, първом кат те видях, огън пламна, изгорях, и от тогаз и до сега, где съм, как съм сам не знам. Ангел ли си от небето, че на хубост си сама, като твойта хубост, мила няма друга на света! Теб сънувам, теб бълнувам, и въздишам от сърце. Tебе мисля, тебе диря, теб простирам аз ръце. Ясна, светла месечинко, кажи, теб се моля аз дали има друг кат мене, толкоз силно да люби ?!